ИНТЕРЕСА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Интересен. – Важно и интересато трябва да е вашето писмо: нощно време намерва адресанта си, и то след като обиколило толкова села и градове. Ст. Заимов, Μ Ι, 43. Казвам, че ако видя нещо за Вас интересато, думам за „Българските книжици“, изпрати ща. Й. Груев, (превод) БКн, 1859, март, кн. 2, ч. II, 202.
2. Заинтересуван. Нуждите на днешния живот са направили човека дотолкози интересат, щото и в самото поучение, ако има нещо като общо с неговото положение, слуша го с повече присърце. Д. Войников, РС, 281.
– С. Бобчев, Пътуване около света (превод), 1873, 147.