ИНТЕРЀСЕЦ, мн. няма, м. Разг. Пренебр. Умал. от интерес (в 4 знач.); интересче. „С една висша целесъобразност човек може да оправдае всичко така, както и със собствения си вонящ интересец.“ Ем. Манов, БГ, 117.
