ИНТЕРЕСУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Възбуждам, предизвиквам интерес у някого. Пък старата всичко искаше да знае, всичко я интересуваше. И тя реши да излезе, та сама да научи какво си приказват жените, кого навиват пак на пръсти. Γ. Караславов, Тат., 218. Но какво ще каже нашият читател за нас, това не е особено интересно: това интересуваше нашите предшественици. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 46. – Туй винце отде го земате, любопитствува бай Ганьо, не че го интересува отговорът, а така, да намери предлог за още някоя чаша. Ал. Константинов, БГ, 46. Като говореше, Лена с крайчеца на окото си скришом наблюдаваше Николай. Той също внимателно слушаше, тъй като това и него интересуваше. П. Проданов, С, 105. Саиб започна бързо и настойчиво да пита ту за Ценович и Букурещ, ту за Сърбия и онова, което се бе вършило там. Разчиташе да извлече колкото може повече сведения за живота на емиграцията – въпрос, който живо интересуваше правителството. Ст. Дичев, ЗС II, 749–750. Всички ония, които интересува историята на нашето Възраждане, ще посрещнат с искрена радост появлението на горнята книга. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 262.
ИНТЕРЕСУ̀ВАМ СЕ несв. и св., непрех. Проявявам интерес. Той вървеше надменно и си даваше вид, че не се интересува нито от хората, нито от обстановката, но черните му очи, пълни с мрачен пламък, крадешком мятаха къси погледи. Ем. Станев, ИК I и II, 58. Попита го с вида на човек, който не толкова, че се интересува да знае, а тъй, просто, да попита. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 6. Министърът често се интересувал от работата на новия чиновник. Казвали му, че работи умело, пъргаво и усърдно. Г. Караславов, Съч. IV, 82. – Но тая ваша книга, като я прочетох, ми хареса много. Тя е злободневна и затова такава книга се търси и от нея се интересуват повече хора. СбАСЕП, 213. В писмата си Величков не преставаше да се интересува за работите в отечеството си. К. Величков, ПССъч. I, VIII.
– От нем. interessieren през рус. интересовать. – Истинният глас на България, 1838. (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 240.)