ИНТЕРЕСЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Разг. Човек, който в работа, сделки, общуване търси преди всичко полза за себе си, преследва собствените си материални интереси. Но когато се случеше с тях някаква неприятност, Андрей се държеше настрана. Тогава Спасов и Меркулов не му прощаваха и го наричаха бездушен интересчия. М. Марчевски, П, 265. Използвач и интересчия, след смъртта на майка си той я изоставя и се връща при законната си съпруга. СбБЧК 2015, 363.