ИНТЕРИÒР м. 1. Арх. Вътрешното пространство на помещение в сграда, обзаведено с всички необходими мебели, тъкани, украса и др. Противоп. екстериор. Интериорът на жилището през класическия период бил прост и непретенциозен, каквито били и нравите на хората. А. Дамянов, ЖС, 9. Видът на жилищния интериор освен това до голяма степен зависи и от вида и художествената стойност на мебелите и разновидните домашни вещи, намиращи се на пазара. НК, 1958, бр. 3, 4. Чрез предмети на художествените занаяти може да се оформи цялостно някой характерен интериор, да се пресъздаде битовата обстановка през дадена епоха. НК, 1958, бр. 31, 4.
2. Изк. В изобразителните изкуства – изображение на вътрешността на помещение. За разлика от Холандия обаче в английските портрети не включвали такъв голям брой фигури и разнообразявали композицията с някакъв сюжетен мотив – в интериор или на фона на пейзажа портретуваните разговарят, занимават се с лов. Хр. Ковачевски, СК, 48. Тук трябва да се изтъкне и името на художника Асен Попов, чиито сценични картини, заедно с изрязания интериор, са поставени като релефи пред един тъмен и отворен фон. Т, 1941, кн. 217, 2.
– Фр. intérieur ‘вътрешен’.