ИНТЕРИÒРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до интериор (в 1 знач.). Противоп. екстериорен. След средата на XIV век иконостасната преграда се превръща в кулминационна точка в интериорната украса на църквата. ГСУЦСВП, 2012, т. 98, 86. С разпространението на исляма, който асимилира културите на много народи, неговите храмове започват да демонстрират превъзходство и надмощие не само чрез масивните си конструкции, но и с все по-изтънчената си орнаментика и интериорна пищност. Д. Добрев, ТТД, 8.