ЍНТЕРКОНЀКТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до интерконектор. Европейските средства ще бъдат насочени към проектни проучвания за изграждането на интерконекторна газова връзка между България и Турция. Класа, 2014, бр. 1886 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)