ИНТЕРМЀДИЯ ж. 1. Театр. Комическа сценка, изпълнявана самостоятелно между действията на драматично или оперно представление, обикн. с музикален съпровод. Задушевните песни на В. Соловьов-Седой, с които е наситен спектакълът, интересно поставените интермедии и танци, служат за жива връзка между частите на пиесата. Т, 1954, кн. 1, 51. Тези интермедии нямат пряка връзка с действието на трагедията, но Гьоте ги е вмъкнал, за да разкритикува мистиката и разюзданата фантазия на германските романтици и за да уязви своите неприятели. Д. Митов, ИЗЛ II, 177.
2. Муз. Междинен епизод, който подготвя и свързва различните изпълнения на темите във фугата и в големи музикални произведения. Оркестровата интермедия „Димитровско време“ е по-скоро преход към заключителната част. НК, 1958, бр. 9, 2. Между отделните вериги от партии са използвани типичните във фугалните композиции интермедии, които имат преходни функции. Пр, 2009, кн. 1, 64.
– От ит. intermedio през рус. интермедия.