ИНТЕРНА̀Т м. Общежитие за ученици при учебно заведение; пансион. Казваха, че е израсъл в някакъв интернат за подхвърлени деца. П. Вежинов, СП, 123. Към сградите за временно обитаване спадат ученическите и студентските общежития или интернати и старческите домове. А. Дамянов, ЖС, 25. Началните училища са три вида: в най-гъсто населените места училища без интернат (пансион), в по-слабо населените места училища интернати и в рядко населените – тъй наречените временни (непостоянни) училища. С. Кюпрюбашиев, И, 72.

– Нем. Internat, фр. internat, рус. интернат.


Източник: Речник на българския език (онлайн)