ИНТЕРНАЦИОНА̀Л1 м. Полит. Първи интернационал. В Интернационала влезли работници от различни страни, намиращи се на различни степени на класово съзнание, носители на различни социалистически идеи. Ист. X кл, 112. Историческата задача на Интернационала била да осъществи сплотяването на работниците от всички страни за победата на марксизма. Ист. VIII кл, 125. Комунистическият интернационал в много отношения се явява наследник на Интернационала, основан от Карл Маркс в Лондон през 1864 г., и на Втория интернационал, основан през 1889 г. в Париж. Л. Ревякина и др., КБ I, 17.
◊ Първи интернационал. Полит. Първата международна работническа организация (1864 – 1876), учредена в Лондон от британски, френски, швейцарски, испански и италиански синдикални организации с участието на К. Маркс и Фр. Енгелс. К. Маркс и Фр. Енгелс лично съхранявали не само архива на Първия интернационал, но и други документи за своята дейност и за борбите на пролетариата. ИДА, 1962, т. 6, 6. Втори интернационал. Полит. Международно обединение на социалистическите и социалдемократическите партии (1889 – 1914), основано в Париж. В антивоенната кампания се включва Вторият интернационал с декларации на свои конгреси срещу войната. Социалдемократите издигат утопичната идея за организирането на Европейски съединени щати след завоюването на властта. М. Семков, ЗСИ [еа]. През 1889 г. на учредителния конгрес на Втория интернационал е приета резолюция за честването на 1 май като Ден на труда и международната работническа солидарност. Мон., 2006, бр. 2554 [еа]. Трети (комунистически) интернационал. Полит. Международна организация, основана в Москва, която обединява и ръководи комунистическите партии във всички страни през периода 1919 – 1943 г.; коминтерн. Третият интернационал, наричан още комунистически, бива учреден от Ленин през 1919 година. Същата тази година българските тесни социалисти се преобразуват в секция на Коминтерна под името БКП. Тя, както много други национални социалистически работнически партии, започва активно да провежда политиката на Москва по места. Култ., 2004, бр. 37 [еа].
– Фр. internationale.
ИНТЕРНАЦИОНА̀Л2 м. Обикн. членувано. Химн на международното работническо движение, създаден от френските работници Й. Потие (текст) и П. Дегейтер (музика) през 1888 г. Когато програмата завърши, изпяхме „Интернационала“, а след него залюляхме трънско хоро. Сл. Трънски, Н, 291. Той има предвид групата млади писатели, които имат лява ориентация, но понякога ходят по кръчмите, „зъбят се на тирана“, изживяват бохемски своята младост. Иван Пейчев разправяше, че като се напиели, пеели „Интернационала“. Пл, 1989, кн. 5, 127.
– Фр. internationale.