ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗА̀ЦИЯ ж. 1. Превръщане на определена дейност в интернационална, международна чрез осъществяване в много държави. Интернационализацията на производството, световния пазар, масовите комуникации, компютризацията водят и до съответна промяна в условията и начина на живот. С. Кънева и др., УП [еа]. Да създаваме предпоставки компаниите да имат избор да функционират от България при интернационализация на дейността си. Я. Георгиев, ПАУ, 85–86. Глобализацията и все по-задълбочаващата се интернационализация на тероризма са неоспорими факти, пред които се изправя човечеството. Г. Стоянов, Т [еа]. Интернационализация на туристическия бизнес.
2. Придобиване на интернационален характер, обхват, черти и др. на нещо, което има национална специфика. Почти всички подобни въоръжени начинания през 19. и 20. век протичат по общ универсален замисъл. Целта им е главно да се предизвика интернационализация на конфликта с надеждата за евентуалното му благоприятно политическо решение чрез намесата на меродавните фактори, сиреч на т.нар. Велики сили. Ем. Маринова, МБП [еа]. В съвременната динамична епоха термините много бързо се популяризират и започват да се употребяват и извън тясно специализираната си област. Това е резултат от процесите на интелектуализация и интернационализация на езика. Д. Благоева и др., ПНСЕ, 103. На фона на грандиозната интернационализация на съвременното кино – не само като финансиране и продуциране, но и като тематично разнообразие – киното в България, а и в повечето балкански и източноевропейски страни е отчайващо провинциално. ЛИК, 2004, кн. 3 [еа].
3. Установяване на международно ползване или управление, обикн. на важни обекти, комуникационни средища и съоръжения и под.; интернационализиране. На 10.8.1920 г. турското правителство подписва Севърския мирен договор (нератифициран от турския парламент), предвиждащ интернационализация на Проливите. Г. Парпулов, АСИ II (превод) [еа].
– От фр. internationalisation през рус. интернационализация.