ИНТЕРНАЦИОНАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. 1. Само ед. Истор. Обикн. в съчет.: Пролетарски интернационализъм. Международна солидарност на пролетариата от всички страни като основен принцип за борба срещу капитализма, който е издигнат и обоснован за първи път от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Парижката комуна като власт на работническата класа прояви и своя пролетарски интернационализъм. Тя прие в редиците си много чуждестранни революционери и провъзгласи, че „Знамето на Комуната е и знаме на световната република“. Ист. IX и Х кл, 9. Офицерството, възпитано в краен национализъм, виждаше в лицето на комунистическия интернационализъм гасител на свещеното огнище на национализма. Д. Казасов, ВП, 269. Въпреки прокламирания пролетарски интернационализъм нито една от бившите социалистически държави не отхвърля национализма и го използва с различна сила в своята вътрешна и външна политика. В. Тодоров, ЕНН, 43. След две десетилетия на политика на национален нихилизъм и криворазбран пролетарски интернационализъм по-младото поколение комунистически ръководители люшна махалото в обратна посока. Б. Димитров, ДМБИ [еа]. Странно, че национализмът избухна с пълна сила там, където в продължение на десетилетия всички бяха възпитавани в дух на интернационализъм. Г. Данаилов, ЗР [еа].
2. Само ед. Идея, принцип за солидарност и общност на интересите на всички хора по земята. Патриотизмът на Ботев е съчетан с чист интернационализъм. Той зачита правото на всички народи да живеят и да се развиват самостоятелно. Лит. X кл, 149.
3. Езикозн. Дума, съчетание или значение от съвременните езици, които имат съответствия едновременно в няколко други езика от различни езикови семейства. Интернационализмите възникват в резултат от езикови контакти или аналогичен развой (като проява на универсални тенденции) в съответните езици Л. Крумова-Цветкова и др., БЛФ I, 282. Интернационализми с по-продължително присъствие в езика могат да бъдат основа за образуване на нови думи. СбИНОРИ III, 657.
– От фр. internationalisme.