ИНТЕРНЍРАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Интерниране. От тези писма стана явно, че бежанците са малтретирани от полицейските стражари, а полицейският пристав със своите фалшиви доноси е предизвикал интерниранието им от Чепино във вътрешността на България. Пряп., 1903, бр. 73, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)