ИНТЕРПЕЛА̀ЦИЯ ж. Полит. Писмено питане, отправено от депутат в народно събрание до правителството или негов член, обикн. като възражение относно важен въпрос, по който се разисква и се решава чрез гласуване; запитване. Отидох при опозиционния народен представител и му разказах всичко. Той взе присърце работата, закани се, че ще направи интерпелация в парламента, от училищната инспекция се уплашиха и отмениха заповедта за преместването ми. Г. Караславов, Избр. съч. II, 94–95. Нашите представители в Народното събрание се мъчат и правят каквото могат. Протестират. Интерпелации правят, изявления. Ст. Мокрев, ПСН, 87. На интерпелацията отговориха Каравелов и Цанков. Каравелов според обичая си отсече лаконически: „Ние за такива работи нямаме пари“. С. Радев, ССБ I, 220. Обръщах вниманието на министрите Върбенов и Костурков да внимават, защото ще ги компрометират някои от техните алчни приятели. Не ме послушаха, додето постъпиха в Народното събрание интерпелации, които костваха на Върбенов подаване оставка. Н. Мушанов, С, 28.
– От лат. interpellatio, -onis през фр. interpellation или нем. Interpellation.