ИНТЕРПОЛА̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Променяне на текст или документ чрез вмъкване на думи, изрази или цели глави, които не принадлежат към оригинала. Орфическата генеалогия на Рез, подсказана в изворите, поставя под съмнение тезата за късната поява на царя в епоса чрез предположената интерполация на десета песен в поемата при Пизистратовия запис. ГСУИФ, 1980, т. 74, 8. В „Стара българска литература“, т. II, в забележка към „За буквите“ се твърди: „Това пълно изреждане (на азбуката) трябва да се смята за съставна част на авторския текст, а не за късна добавка на преписвачите (интерполация)“. Краткото изброяване само на четирите букви от старобългарската азбука в споменатите седем преписа е напълно в стила на съчинението на Черноризец Храбър. Ив. Иванов, БПСИ, 158. И в „Одисея“ има пасажи, които звучат несвързано, неединно с цялото. Може би прочутото слизане на Одисей в царството на сенките в единадесета песен или поне разговорът с душите на великите жени да е интерполация (допълнително вмъкната). Б. Богданов, ООДЕ, 49.
2. Мат. Един от начините за апроксимация на функции. Търсенето на приблизителни решения при синтеза на механизмите става обикновено по четири начина: а) чрез интерполация на функцията. М. Константинов, ТММ, 248.
– От нем. Interpolation или фр. interpolation.