ИНТЕРФЕРЀНЦИЯ ж. Физ. Наслагване на взаимносвързани вълни (звукови, светлинни или радиовълни), при което на някои места в пространството се получава усилване, а на други – отслабване на вълнообразното движение. Явлението интерференция ще се наблюдава, ако в мястото на наслагването на вълните се получават постоянни ивици на усилване и на отслабване: на едни места да има непрекъснато усилени трептения, а на други затихване на трептенията. Физ. XI кл, 119.
– От нем. Interferenz през рус. интерференция.