ИНТЕРФЕРОМЀТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Акустичен, оптически или радиоуред за точни количествени измервания на интерфериращите вълни. Използува се [интерференцията на светлината] за направата на най-чувствителни уреди, наречени интерферометри, с които се правят точни измервания на дължината на светлинните вълни, на показателя на пречупване на веществото, определят се незначителни изменения в оптическата плътност на телата. Физ. XI кл, 122. Скоростта на светлинните лъчи, движещи се в различни посоки, не е могла да бъде измерена преди Майкелсон да изобрети своя интерферометър. К, 1970, кн. 4, 22.
– От фр. interféromètre.