ИНТЕРФЕРÒН м. 1. Биол. Защитно белтъчно вещество, което се произвежда от клетките при вирусна инфекция. Такива обезвредени вируси продължават да действуват на живата клетка, тя отделя белтък, насочен срещу инфекциозните агенти. Този белтък се оказал интересно вещество. Нарекли го интерферон. С. Славчев, ЖББ, 46. Сладкият корен съдържа антивирусни субстанции, които стимулират отделянето на интерферон в организма. Апт., 2015, бр. 89 [еа]. Интерферон има в нищожно количество в организма, но той ни помага както никое друго лекарство при много вирусни заболявания, дори при някои видове рак. К, 1985, кн. 1 [еа].
2. Лекарство, съдържащо такова вещество. Откритията в областта на протеините доведоха до създаването на синтетичния инсулин, интерфероните и достигащите до целта противоракови медикаменти. Апт., 2016, бр. 100 [еа]. У всички животни, на които бил даван интерферон, клетъчният имунитет бил по-висок, отколкото в контролната група. НТМ, 1985, кн. 11, 5.
– Нем. Interferon.