ИНТИЗА̀ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Остар. Който се отнася до интизап; интизапски.
◊ Интизапен билет. Остар. В миналото – документ за собственост на едър добитък, който се издава при продажбата, прехвърлянето му от едно лице на друго; интизапски билет. Стопанинът ходи в кланицата, но там му казали, че всяко добиче идва при тях с интизапен билет с име, презиме и фамилно име и описание на всички белези. Й. Радичков, В, 148.