ИНТИЗАПЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. В миналото – човек, който събира интизап; интизамджия. Работата стигна до хващане на ръцете, до друсане и караници, но в края на краищата откъснаха пазарлъка. Бай Петър получи три хиляди и двеста лева, скъта ги грижливо в джеба си и поведе добичето към интизапчията. Г. Караславов, Избр. съч. II, 29.