ИНТЍМНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Проявявам интимност без основание, отнасям се с някого като към по-близък, отколкото ми е в действителност. Тогава Ерменко отказа със смътното намерение сам да оправи всичко. Толкова повече, че да интимничи с Манол, не му беше приятно. Р. Михайлов, ПН, 147. Компанията му се видя нетърпима – прекалено интимничеха с него, шегите им ставаха нахални и той реши да ходи на лов сам. Ем. Станев, ТЦ, 38.