ИНТИФА̀ ж. Диал. 1. Точно време, нещо, с което се сверява часът. Тоне извади часовника си от пояса, погледна го и поклати глава. – Две минути е останал назад – каза той. – От кого назад? – От интифата. Тя [магарицата] реве в шест и половина. Н. Попфилипов, РЛ, 148.
2. Разяснение, нареждане, съвет. Кърища разораваха, улавяха водите на всяко дере, язовирни стени издигаха – проектант беше сам Теню Дечков, домакин, а по-късно и дългогодишен председател на стопанството и голям ентусиаст на напояването – той проучваше, той мереше, даваше интифа и линия. Ст. Поптонев, ОБЛ, 121. Глигор: – А бе, че ще влеза и аз, ще влеза, само че не обичам с главата в торбата, ами малко така, да се ориентирам. Къде бе, другари, как така без ориентири, как така без интифа бе, другари! Й. Радичков, СЯЛ [еа]. Разбира се, ако не бяха получили съответната интифа от пожизнения председател, те никога нямаше да напишат такъв доклад. Д, 2015, бр. 295 [еа].
◊ Вземам / взема интифа. Разг. Съветвам се с някого, поучавам се от някого и се старая да постъпвам или постъпвам като него; подражавам. – Та думата ми е за изборите... Трябва да си отваряме очите на четири. Разправят, май че царят ходил в Германия да взема интифа от онзи там, лудия... Изглежда, решили са да вървят по неговия път. К. Калчев, ЖП, 48. Дошъл бе да вземе интифа от тукашните нихилисти, събрани около редакцията на новия журнал „Съвременний показалец“. В. Геновска, СГ, 288.
– От араб. през тур. intifa.