ИНТОНАЦИÒННО. Спец. Нареч. от интонационен. И Грибоедов, и Лермонтов обладават творчески особености. Техният стих, интонационно подвижен, ритмически разнообразен предава живота и простотата на разговорната реч. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 116. Интонационно творчеството на П. Стайнов се корени дълбоко в народната песенна култура. НК, 1958, бр. 8, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)