ИНТОНЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Постигам, предавам необходимата интонация при художествена интерпретация на драматично или музикално произведение. Неуясненото за актьора психическо състояние на героя води най-често до колеблива, невярна интонация. Да интонираш добре, значи преди това психически да си интонирал вярно душата на героя. Ст. Грудев, АБ, 43. Най-после, всичките струнни инструменти интонират в каноническа форма главната тема. Т, 1941, бр. 215–216, 3. интонирам се страд.