ИНТОНЍРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от интонирам и от интонирам се. В изпълнението на оркестъра личи взискателността към точно и детайлно музициране. Оттам и едно от главните качества на оркестъра: чистота в интонирането и на солиращите инструменти, и на отделните групи и ансамбъла. ЛФ, 1959, бр. 1, 3.