ИНТРЍГА ж. 1. Злонамерени думи, сплетни и действия против някого или нещо, обикн. за да се злепостави или за постигане на користни, осъдителни цели. Ако не ти стига кураж да го застреляш из засада поради това, че имаш естествено отвращение от кръвта, то можеш да го убиеш морално чрез клевета, чрез интрига, чрез пресата. Елин Пелин, Съч. IV, 184. Така бяха изчезнали от сцената и Асен I, и брат му Петър, и Калоян. Страшна трагедия на повилнялото човешко честолюбие, на безпощадните прийоми на дворцовата интрига. Ив. Вазов, Съч. XIV, 73. Демагогията действува открито. Не така обаче стои въпросът с интригата, която рядко е явна и в повечето случаи е анонимна, подла и скрита. Д. Казасов, ВП, 413. Те решиха да употребят последното си оръжие, да направят последния опит, който им оставаше, а именно решиха да излязат със свой вестник, в който да могат „свободно“ и „най-широко“ да използуват измислицата, клеветата, интригата против нас. Г. Георгиев, Избр. пр, 189. На няколко места [Паисий] отбелязва, че ако гърците са сполучвали понякога да победят българите, това се е дължало на тяхното коварство, на интригите и вероломствата им. Б. Пенев, НБВ, 52.
2. Обикн. в съчет. с любовен. Интимна връзка между мъж и жена. На Каржинова се струваше, че всичката публика гледа на жена му и прониква интригата с оногова. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 33. В няколко страници тук е надълго обрисувана тая част от Виена, която прекарва живота си в любовни интриги, в отделни кабинети и компании от младежи. Л. Стоянов, Худ., 1909, кн. 7, 22. – Слушай тогава аз да разправя нещо – предлагаше той и тутакси започваше да описва с още по-глух глас някаква скучна любовна интрига. Хр. Смирненски, Съч. III, 225.
3. Литер. В драма, роман, повест и др. – поредицата от събития, които разкриват отношенията между героите. Най-важното за тях [читателите] е развитието на сюжета, особеността на положенията, изключителната обстановка, увлекателното заплитане на интригата, борбата на огнените страсти. О. Василев, ЖБ, 268–269. На пръв поглед човек остава с впечатление, че пиесата е силно действена. Обаче когато по-дълбоко се вгледаш в нея, откриваш, че истинска действеност в нея няма, че те държи в напрежение не острият конфликт, а много хитро и ловко сплетената в тъканта на пиесата интрига, именно интригата около съдбата на Дамян. Т, 1954, кн. 6, 51. Дори богатата на обрати, сложна и остра сюжетна интрига не е самоцелна. Тя натрупва събития, чиито вътрешен смисъл и взаимна връзка упорито ни водят към авторовата идея. Ив. Остриков, ППА, 59. А пиесата „Сигнали“ от всичко най-малко притежаваше такива герои [индивидуализирани образи] – тя разчиташе предимно на драматичните ситуации на интригата. Г. Гошкин, ЛФ, 1956, бр. 1, 3. Повестта има твърде проста интрига. Двамата старци си живеят като добри съседи. Скоро у тях възниква идеята да се свържат с роднински връзки. Б. Ангелов, ЛС, 206.
– От фр. intrigue. – Г. Кръстевич, Съвременна летопис, 1859.