ИНТРИГА̀НТИН, мн. интригàнти, м. Остар., сега простонар. Интригант. Ангел Кавлакът, тоя турски интригантин, повалил са на земята, съшибан от десетина куршума. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 336. – Имайте, мола ви са, добрина и кажете ми публично кои са документите и фактовете за моите народоубийствени дела. Ако ми не дадете приличното удовлетворение, то ща имам право, дето и да ви срещна, да ви наричам публично клеветник, интригантин и пр. С, 1872, бр. 34, 272.