ИНТРИГА̀НТКА ж. Жена интригант. Христина: – Нарочно правиш да ме ядосваш. Интригантка! Фанка: – Аз? Ти си интригантка, не аз. Снощи ти правеше предложение на доктора, не той на тебе. Ти го накара да си размените пръстените, не той! Й. Йовков, М, 77. – Не! Аз просто се пошегувах, колеги! Нищо вярно няма в това, че сменят Стоименов със Симеонов – измислих си го в момента. – Интригантка! Змийче! – поднови разходките си между бюрата Ненчева, като се задъхваше от гняв. – Пуска си тя слуховете, плете си интрижките и ако мине, а като не мине – шега. ВН, 1966, бр. 4654, 6.