ИНТРИГА̀НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до интригант и до интригантство. Истина е, че още тогава Стоилов проявяваше признаци на умора, но оплакванията на княза от него пред Величкова имаха интригантска цел. СбЦГМГ, 262. Думите на Милер плещят като бич по гнилите, интригантски порядки на тогавашното дворцово общество. Т, 1954, кн. 1, 65. Интригантски наклонности.
– Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 1873.