ИНТРИГА̀НТСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Създаване, поддържане и разпространение на интриги (в 1 знач.). Вместо предпазливо да мълчи, той се бе оплакал – не в института, разбира се – и сега вече ставаше дума за клевета и интригантство. А. Наковски, БС, 161. Дописникът, под булото на лъжата и на интригантството, иде да ма очерни пред читающата публика, като представлява в нея [дописката] някои неразбрани факти. С, 1872, бр. 43, 337.
2. Постъпка, действие на интригант; интрига. С Джагаров начело атмосферата в Съюза на писателите стана съвсем непоносима, воняща от интригантства, клюки, алчност за власт, долно раболепие и масови подлизурства. Г. Марков, ЗРБ, 152.
– Летоструй, 1871.