ИНТРИГА̀НТСТВУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Остар. Интригантствам. – Какво пак се опитваш да интригантствуваш? Ако на Димо тия мурафети минаваха, на мене няма да минат, добре го запомни! Б. Райнов, ГН, 187.
