ИНТРИГА̀НТЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Пренебр. Умал. от интригант. – Видиш ли, че тоя хаплю е страшно подло човече? Видиш ли, гнусно интригантче? Шпионин, а? Моят комплимент! Чувай, ти като идеш днес на училището, хракни, та го заплюй. На твое място и плесница бих му ударил. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІІІ, 1977, 77.