ИНТРИГУ̀ВАМ, -аш, несв. и св. 1. Прех. Възбуждам интерес, любопитство у някого. На мен отново ми се поиска да заговоря тая загадъчна жена... Освен това нейните чести излизания на брега все повече започнаха да ме интригуват. Й. Стоянов ПД, 110. Образът ѝ ме интригуваше цялата вечер, но едва на другия ден ми се поиска да я хвана здраво, да я насоча към разговор, който би ми открил извора на тази самоувереност. З. Сребров, Избр. разк., 218. Тия хора [джебчиите] имаха свои норми на поведение, свои представи за смелост, чест, дори за романтика. Дощя ми се да ги опозная по-отблизо. Започнах да разпитвам какво ли не. Разказите им, особено тия за Друмо, ме интригуваха и аз изпитвах желание да видя тая знаменитост. Д. Жотев, ПМИ, 25. „На острова на блажените“ бе книга, която интригуваше, дразнеше, вълнуваше, замайваше – въобще не оставяше читателите безразлични. М. Кремен, РЯ, 415.
2. Непрех. Остар. Правя интриги (в 1 знач.); интригантствам. Между това, в приемането на тютюна от производителите и при изплащането му са почнали да се вършат някои нередни неща, които Борис спокойно нарече кражби... Някои от чиновниците се опитвали да крадат и да интригуват помежду си с цел да се злепоставят пред централата. Д. Димов, Т, 60. – А що ти ся изплаква дядо Мелетий? Че князът на два пътя не го приел на искана ауденция и че В. П. уж сте интригували противу него да го изместите. Π. Ρ. Славейков, ПХС, 51. Подмазва се, интригува, нахалничи – / достигна поста мъничко началниче. Хр. Радевски, Избр. пр II, 256. интригувам се страд. от интригувам (в 1 знач.). Чрез притчите се интригува умът и се заостря вниманието на слушателя и чутото става по-лесно за запомняне. ЦВ, 2019, бр. 4, 4.