ИНТРИГУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от интригувам и от интригувам се. Главна цел на рецензиите, публикувани в периодиката, си остава интригуването на аудиторията и даването на оценка за произведението. А. Личева и др., КРЛЛТ [еа].
