ИНТРИГУ̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от интригувам като прил. Който е интересен, любопитен, занимателен. „Абе какво толкова ти е весело?“ А аз да отвърна с интригуващо безразличие: „Аз? А, няма нищо, така ти се е сторило“. К. Георгиев, ВНП, 23. И освен с интереса към личността и творчеството на писателя [Славейков] публиката бе изпълнена с оживление от очакване на някаква интригуваща изненада. К. Константинов, ППГ, 176. Вниманието бе насочено към това дали има хубави роли, външна динамика, ефектни положения, интригуващо действие. Т, 1954, кн. 7, 7.