ИНТРОСПЕКТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Псих. Който е основан на интроспекция, на самонаблюдение. Психологията със своя интроспективен метод досега ни е дала повече от един психологически роман, отколкото една психологическа наука. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 183–184. Всеки модернист е преди всичко индивидуалист. Целият свят с неговата пъстрота изчезва зад всепоглъщащото „аз“ на модерниста. Поради това творческата личност на модерниста добива своеобразно интроспективно развитие. Ив. Богданов, СП, 20.
– От фр. introspectif през рус. интроспективный.