ИНТРОСПЀКЦИЯ ж. Псих. Непосредствено наблюдаване на състоянието на собственото съзнание от самото преживяващо лице; самонаблюдение. Авторът проследява не само емоционалните „протуберанси“, психичните гърчове, интроспекциите на модерната душа, но и модулациите, трепетите, огъванията на самия език. БЕЛ, 2005, кн. 2 [еа].
– От фр. introspection или рус. интроспекция.