ИНТУБА̀ЦИЯ ж. Мед. Животоспасяваща манипулация, при която еластична тръба се вкарва в трахеята на пациента с цел изкуствено обдишване или осигуряване на проходими дихателни пътища за поддържане на нормално дишане; интубиране. Лечението на дихателната депресия изисква незабавно обдишване с кислород посредством маска или интубация. М. Цветков и др., КТУ, 127. Усетих, че се задушавам, размахах хаотично ръце и успях да докопам проклетата тръба за интубация. Издърпах я от гърлото си. К. Кожухаров, ЗК II, 8. Основен метод за осигуряване на нормална респираторна дейност е интубацията.
– От лат. in ‘във, вътре’ + tuba ‘тръба’ през нем. Intubation или рус. интубация.