ИНТУБЍРАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от интубирам и от интубирам се; интубация. При интубиране главата на болния не трябва да се отвежда назад, ако не е ясно дали има увреждане на шийния отдел на гръбначния стълб. Р. Угринов, ЛЧХ, 98.
