ИНТУИТЍВНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от интуитивен; интуиция (в 1 знач.). В „историческите“ песни на Славейкова не се чувствува, като в Хайневите, специфичният дъх на мястото и епохата, която се изобразява, чиято атмосфера с чудна интуитивност поетът възсъздава не само с образи, а и с непостижимия ритъм и мелодия на стиховете. БР, 1931, кн. 7, 233.