ИНУЛЍН м. Хим. Въглехидрат, подобен на скорбялата, който се получава от корените на някои сложноцветни растения. При гергината селекционират ония растения, чиито коренища дават най-голям процент инулин. Инулина изследват с подбрани химични методи. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 207. Фруктозата се съдържа заедно с глюкозата в сладките плодове и пчелния мед. Тя влиза в състава на някои по-сложни въглехидрати (обикновена захар и инулин). Хим. X кл, 1965, 90. Инулинът представлява бял прах, лесно разтворим в гореща вода. П. Даскалов и др., ТК, 16.
– Нем. Inulin.