ИНФА̀НТ м. Истор. 1. Само ед. В Испания и Португалия – титла, давана на синовете на краля; принц.
2. Лице, което носи такава титла. Помним дрипавите хлапаци на испанските художници Мурильо и Рибера или пък разкошно облечените инфанти на дворцовия художник Веласкес. КГ, 1972, кн. 1, 1. В други осем подземни зали е пантеонът на инфантите. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІ, 377.
– От лат. infans, -ntis ‘дете’ през исп. infante.