ИНФА̀НТА ж. Истор. 1. Само ед. В Испания и Португалия – титла, давана на дъщерите на краля; принцеса.
2. Лице, което носи такава титла. Трябвало е да нарисува и отнесе на бургундския херцог Филип Добрия в Нидерландия портрета на испанската инфанта, за която той искал да се жени. Хр. Ковачевски, СК, 23–24.
– Исп. infanta.