ИНФА̀РКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Мед. Който се отнася до инфаркт. Инфарктът на миокарда трябва, на първо място, да се диференцира от стенокардията. Освен по своята сила и продължителност инфарктната болка се отличава и по това, че често идва без повод. М. Василев и др., ВБ, 222.
2. Прен. Който е съпроводен с голямо напрежение, който предизвиква силно вълнение. След продължило близо 5 часа инфарктно заседание общинските съветници в Стара Загора дадоха съгласието си общината да стане собственик на 99% от акциите на Професионалния футболен клуб „Берое“. Д, 2010, бр. 143 [еа]. Най-големият ни курортен комплекс Слънчев бряг беше изправен вчера пред инфарктна ситуация – на ръба на екологична криза след пожар на сметището в Несебър. Преса, 2013, бр. 204 [еа]. Инфарктни преговори за цената на газа. Поредната инфарктна борсова седмица. Инфарктен мач.