ИНФЕКТЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от инфектирам и от инфектирам се. Според предвижданията му [на болния] раната през това време трябваше да завехне, нямаше да има опасност от инфектиране и значи, нямаше да имат повече нужда от него. Д. Ангелов, ЖС, 197. Инфектирането [при гъбичното заболяване] става, щом самите гъбички попаднат върху кожата, особено когато тя е влажна. РД, 1966, бр. 247, 2. Много често ви се налага да сваляте документи, които се отварят с различни програми. Тези документи могат да имат скрит в себе си вирус или код, който да предизвика инфектиране на компютъра ви. ЖД, 2013, бр. 8 [еа].