ИНФЛУЀНЦА ж. Мед. Остро заразно вирусно заболяване, проявяващо се във възпаление на горните дихателни пътища, с висока температура, отпадналост, треска и др.; грип. Грипният вирус, който се поселва в носната лигавица и причинява познатата на всички инфлуенца или грип, в съдружие с инфлуенчния бактерий причинява грипната бронхопневмония. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 42. Той имаше крехко здраве и не го отминаваше нито една инфлуенца. Л. Дилов, ПБД, 92. И наистина старата беше много отпаднала. А след тази инфлуенца никаква я нямаше. Едва се влачеше и все пъшкаше, все охкаше... Г. Караславов, Тат., 242.
– Ит. influenza. – Друга (остар. и простонар.) форма: инфлуѐнция, енфлюѐнца (от рус).