ИНФОРМА̀ТОРКА м. Жена информатор. Във времената на най-интензивните и бляскави сбирки при леля ми се появил сутринта в апартамента ѝ човек на Държавна сигурност. Настоявал тя да стане тяхна информаторка и да разказва какво се говори на въпросните соарета. Култ., 2008, бр. 9 [еа]. Гражданинът е бил неправилно осведомен от информаторката по телефона дали ще може да му се презаверят билетите. ВН, 1958, бр. 2243, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)