ИНФОРМА̀ЦИЯ ж. 1. Съобщение, сведения за нещо или за някого; осведомяване. Посредством Иван Харизанов ние получавахме редовна информация за сложните и тежки перипетии, през които протичаше съдебното дело. П. Илиев, ЛВ, 94. – Но аз те питам по принцип. Възможно ли е някаква сила да проникне в това, което наричаме бъдеще, и да ни даде за него някаква информация. П. Вежинов, ЗНН, 64.
2. Специална служба в учреждение, която се занимава с даване на необходимите сведения. Сведения за състоянието на болните се дават в информацията на първия етаж на болницата.
3. Мястото или помещението, където се намира тази служба. Отиди до информация и попитай в кой кабинет преглежда доктор Петрова.
4. Мат. Основно понятие в кибернетиката, в така наречената теория на информацията, която се стреми да даде количествена характеристика за съдържанието на дадено съобщение. За специалистите обаче, за които често ще се говори по-нататък, информацията има много по-широк смисъл и представлява сигнали, носещи със себе си известни сведения. Ц. Цанев и др., ЧП, 9. Първите машини за преработка на информация възприемат и възвръщат информация посредством краен брой символи. Вселена 69, 35.
◊ Класифицирана информация. Юрид. Информация, сведения, представляващи държавна или служебна тайна. Право да разсекретява документи има административният ръководител на прокуратура в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация. ДВ, 2008, бр. 6, 18. Служителят от ДАНС [Държавна агенция „Национална сигурност“] е временно отстранен от работа, отнет му е и достъпът до класифицирана информация. Банк., 2009, бр. 5 [еа]. Теория на информацията. Мат. Наука за събиране, предаване, запазване, преобразуване и измерване на информация. Съгласно постановките на теорията на информацията, за да се получи информация е необходимо да имаме комуникационна мрежа, в състава на която влизат източник (предавател), канал за връзка и приемник (получател) на информация. П. Владимиров, ФУ, 20.
– От фр. information или нем. Information през рус. информация.