ЍНФРАЗВУ̀К, мн. -ци и -ове, след числ. -а, м. Физ. Механични вълни с честота под 16 хц, които се разпространяват със скоростта на звука, но не могат да се възприемат от човешкото ухо, използвани във военното дело, геологията, метеорологията и др. В природата и техниката се получават трептения, които имат характер на звукови трептения, но не се възприемат от човешкото ухо. Такива са трептенията с честота по-малка от 16 хц, които се наричат инфразвук. Физ. X кл, 1958, 39. Гласът на морето – недоловими за човешкото ухо инфразвуци с честота 8 – 12 колебания в секунда, които възникват при появяване на морски вълни и се разнасят далеч зад пределите на бурната зона. Ц. Цанев и др., ЧП, 100. Сонарните устройства са направо заимствувани от прилепите, а апаратурите за предвиждане на морска буря, основани на улавянето на инфразвуци, са резултат от изучаването поведението на медузите. Вселена 69, 180. Ние ще чуем звука, ако честотата на трептенията е в диапазона около 16 – 16 000 Hz. Под него имаме инфразвук, над него – ултразвук. МК, 1992, кн. 8, 8.