ЍНФРАСТРУКТУ̀РА ж. Съвкупност от съоръжения, сгради, мрежи и системи, пътища, които са необходими за производството и за нуждите на обществото. Средствата ще се използват за модернизиране на производствената инфраструктура, за изграждане на нови инсталации. Класа, 2013, бр. 1662 [еа]. След като приключи основното строителство и се изгради инфраструктурата сегашните вилни зони „Манастирски ливади“ и „Малинова долина“ ще се превърнат в едни от атрактивните жилищни квартали. Кап., 2006, бр. 8 [еа]. Правителството прие План за действие 2008 – 2009 г. към Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България. С него се одобри продължаването на усилията за проектиране и изграждане на техническа инфраструктура – водоснабдяване, канализация, улична мрежа и благоустрояване. Д, 2009, бр. 23 [еа]. Сроковете за започване на отчуждителни процедури за изграждане на обекти – публична общинска или публична държавна собственост, на територията на Столичната община са, както следва: за обекти на социалната инфраструктура – за обекти на здравеопазването, образованието, културата, социалните дейности и спорта – 10 години. ДВ, 2006, бр. 106, 5. Пътна инфраструктура. Градска инфраструктура. Национална инфраструктура. Научна инфраструктура. Образователна инфраструктура. Спортна инфраструктура. Регионална инфраструктура на отбраната.


Източник: Речник на българския език (онлайн)